МЕРЕТЕ ХОЛМ БРАНТБЬЕРГ

Мерете Холм Брантберг е преподавател по Психомоторика и един от създателите на Бодинамик Анализа в периода 1985-2003. От 2003 досега тя развива “Релационна Травма Терапия”(“Relational Trauma Therapy”) заедно с Колбьорн Вардал (Kolbjørn Vårdal), съчетавайки обучения по психомоторни и невроцентрични умения, както и системно-ориентирана групова работа.

Целта на нейния подход е да създаде системи, в които частите, които дотогава са били дисоциирани, да могат взаимно да се регулират. Мерете се е специализирала в създаването на методология, която цели да нормализира, приобщава и регулира хипо-състояния.

Мерете води обучения и уъркшопи в Дания, а също и онлайн с участници от различни държави. Живее в Копенхаген, Дания.

Кой съм аз, когато части от мен липсват?

Кой съм аз, когато липсват части от мен? Темата на тази конференция е идентичността. Всички преминаваме през процеса на конструирането й през тийнейджърските ни години, а допълнително травмите й влияят през целия ни живот. След всяко травматично събитие в нас започва процес на предоговаряне на нашето „усетено чувство“ за това кои сме в телесно и емоционално отношение - както и на нашата когнитивна функция, нормите ни, разбирането ни за себе си и за живота. Кой съм аз, когато това ми се случи, когато реагирах по този начин, когато другите постъпиха така, когато светът се държа така? Казано с думите от заглавието на конференцията: ние преминаваме през процес на деконструиране и, надявам се, на последващо реконструиране на нашата идентичност. Особен аспект на това как травмата влияе на идентичността е, че части от нас могат да изчезнат, да загубят енергия, съзнание и видимост. Това е фокусът на тази презентация. Ние можем да се предадем, да се сринем, да се дисоциираме – все функционални стратегии в ситуации на съкрушително преживяване или стрес (или след това), ако не е налице взаимно регулиране. Това са хипо-стратегии, при които енергията се губи в мускулите (хипо-отговор), автономната нервна система колабира (хипо-възбуда) или негативните дисоциативни симптоми се проявяват като безчувственост и загуба на памет. Хипо-стратегиите са част от нашите начини за оцеляване и справяне. В по-малка или по-голяма степенен те ни помагат да преживеем и преминем през това, което не можем да понесем да почувстваме. И те често ни поставят пред невидими предизвикателства, свързани с нашето усещане за това кои сме. Нещо е изгубено - може да не знаем какво е, да не можем да го почувстваме - може просто да знаем, че нещо ни кара да се чувстваме странно и че нещо не е наред. А това може лесно да ни изкуши да обвиним себе си - "Сигурно нещо не е наред с мен". Как да работим с тези аспекти на травмата, свързани с идентичността, които са задържани от хипо-стратегиите - истории или части от истории, които могат да бъдат частично или напълно забравени? Как да подкрепим приобщаването на това, което не чувстваме, което избягваме, което не знаем за нашата лична история? В тази презентация ще споделя аспекти от работата с клиенти, фокусирайки се върху телесните, релационните и когнитивните аспекти на процеса на идентичността, включен в процеса на лечение на травмата. Ще споделя и аспекти от моята собствена история, които са "подплатили" както необходимостта, така и вдъхновението да изследвам какво помага за включването на изчезналите части. Ще поканя слушателите да потърсят своите липсващи части тук и сега, по време на презентацията. Кои части от нас дават хипо-отговор, когато слушаме презентацията?

Том Варнеке, (PgDip, ECP) е генерален секретар на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП), част от редакционния екип на списание "Тяло, движение и танц в психотерапията" и бивш вице-председател на UKCP. Той е обучен в гещалт-терапията и работи международно като преподавател, лектор и фасилитатор за различни обучителни програми в областта на психотерапията и супервизията. 

Разработил е релационно-соматичен подход към Граничната Травма (Borderline Trauma) и е автор на "Психиката в съвременния свят - психотерапия и общество" (Карнак, 2015). Автор е на многобройни глави от книги, както и на статии в списания. Начинът му на писане се основава на психофизиологични и психодинамични перспективи като особено се интересува от някои предизвикателни аспекти на психотерапията като Ерос, сложни състояния или етични и социално-политически дискусии.

Културният Аз (Аз-ове) и техните психофизиологични проявления в кабинета на терапевта

Културата и многообразието, както и свързаните с тях психофизиологични състояния или дистрес, обикновено остават невидими при терапевтичните усилия и това може да влияе неблагоприятно на психотерапевтичния процес на клиента. Тази трудност е добре позната на асоциациите и институтите по психотерапия и затова липсата на значителен прогрес е озадачаваща. Някои признаци изглежда сочат, че културните динамики и динамиките на многообразието в кабинета на терапевта могат да бъдат предизвикателство за нашата психофизиология много повече от Ероса или сексуалността. Успоредно с това областта на телесната психотерапия показва малка ангажираност с идеите за „множествения Аз“. Тези идеи изглеждат подходящи за телесната психотерапия, тъй като „множественият Аз“ може да допринася за психофизиологичната самоорганизация и може да бъде ключов актив в изграждането на идентичността. Неизбежно  динамиките на културата и многообразието се проявяват не само като психологически, но и като соматични явления. Тази презентация се опитва да използва соматични, релационни и свързани с „множествения АЗ“ перспективи, за да разгради и съгради пъзела на културните и разнородните други динамики в терапевтичните отношения.

Проф. д.м.н. Маурицио Ступиджа - Катедра Клинични Науки на Факултет по медицина и хирургия към Миланския Университет.

Той е телесен психотерапевт с опит както в индивидуалната, така и в груповата терапия. Преподавал е в няколко европейски държави, Япония и Южна Америка. От повече от 20 години работи с хора, преживели големи земетресения и други природни бедствия в Япония. 

Няколко години е работил за Министерството на здравеопазването в Италия, подпомагайки интеграцията на имигранти.  През последните 10 години е бил супервизор на психотерапевти и преподаватели, които работят с  жени-имигранти от Африка, избягали от войната, които са жертви на различно по вид насилие. Заедно с Джером Лис е основател на Международната Школа по Биосистемна терапия, а с Рубенс Кигнел - на Биоинтегралния Институт по Телесна Психотерапия в Токио. Автор е на три книги, издадени на италиански език и преведени на други езици “La terapia biosistemica”, “Il corpo violato” и “Dalla sofferenza all’emozione”. (На български език е издадена книгата му "Насиленото тяло" , Сиела). В сътрудничество с други автори издава “Il benessere nelle emozioni” (2009), и “Biosistemica, la scienza che unisce” (2015), както и няколко статии.

Нови форми на съществуване, произлизащи от комплексността: социално взаимодействие и невробиология.

Времената се менят бързо, появяват се нови условия за живот, които носят шанс за нови видове болести и едновременно с това - нови възможности за съществуване.

Свидетели сме на "революции", които следват една след друга: първо много силното, огромно ускорение, което експоненциално дестабилизира социалните взаимодействия; след това непредвидимото намаляване на физическата близост и телесния контакт поради пандемията; а сега - войната с нейния катастрофален риск от разпадане на външния и вътрешния свят. 

Дисоциацията се превръща в ресурс за оцеляване, тъй като вече няма "сигурно място" за нас.

В тялото си пропадаме в объркано и хаотично преживяване, в което дисоциацията, сама по себе си, произвежда ригидно повторение на начини на поведение.

Но рискът от дисоциация носи и възможността за трансформация: нови части от Аз-а могат да се появят и да произведат нови форми на съществуване, индивидуални и социални. Идентичността се превръща в диалог с другостта. 

Ние сме диалог: на човека със себе си и с другите. Психичното разстройство е прекъсване на този диалог, чрез който иначе поддържаме личната си идентичност и позицията си в света. Кризата в диалога на човека с другостта, която е в него, и с другостта, която е в другите хора, е в сърцето на психичните разстройства. Поддържането и поощряването на този разговор може да създаде истинска хуманитарна революция и да представлява истински посттравматичен растеж.

Асоц. Проф. Милена Георгиева е молекулярен биолог. Научните ѝ интереси са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика и съвременна биомедицина. Тя е съавтор на над 100 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научно-изследователски проекти. Тя е научен консултант към международната  Enago academy, която цели да подпомага учените от цял свят със съвети за академично развитие.

Милена има специализации по генетика и епигенетика в Института Кюри и в Университета в Страсбург, Франция. Специализирала е биология на стареенето в Международния научен център по био-инженерство в Триест, Италия. Тя е редовен гост-лектор на международни и национални научни срещи. 

Член е на Съюза на учените в България, на Европейската федерация на Биохимичните дружества и на Международния съюз по клинична епигенетика. Почетен член е на Консултативния борд към М3 Communications Group, Inc.

Милена е ревностен разпространител на науката, гост-лектор е на многобройни фестивали и научни събития, както и радио- и ТВ-предавания.

Тя е лектор на TED платформата.

Скритите пандемии на модерните времена

Модерните времена превърнаха доброто здраве в най-ценното съкровище, което някога е съществувало. В момента се наблюдава видима тенденция на влошаване на човешкото здраве в световен мащаб. Има висока честота на социално-значими хронични заболявания като сърдечно-съдови болести, диабет, психични разстройства от всякакъв вид, рак и белодробни заболявания, определяни също като незаразни заболявания (НЗБ) или „Скрити пандемии“. Тези състояния убиват 41 милиона души всяка година и се равняват на 71% от всички смъртни случаи в световен мащаб. Очаква се до 2030 г. годишните смъртни случаи от незаразни болести да достигнат до 52 милиона. Съвместното протичане на COVID-19 с тези заболявания доведе до непредвидено високите нива на смъртност от COVID-19, особено сред хората, диагностицирани с тях като съпътстващи заболявания. Уроците, които трябваше да научим след непредвидимата пандемия от COVID-19, дойдоха неочаквано и внезапно. Бяхме неподготвени, шокирани и стресирани. Това увреди не само здравето на телата ни, но и това на душите ни. Последствията ще останат дълго сред хората и много от нас, най-вече нашите деца, ще станат техни свидетели. 

Да, това е наистина тъжно, тъй като ние, като хора, винаги сме вярвали, че сме непобедими. Достигаме до важни съвременни технологични и научни открития. Проектираме прецизни лечения, пътуваме в космоса. За съжаление обаче фундаменталните проблеми като влошаването на човешкото здраве продължават да се задълбочават. Ето защо в настоящия разговор ще подчертаем най-обещаващите и находчиви стратегии за справяне с тези социално-значими заболявания и как телесната психотерапия би могла да помогне. Ще разработим и разпространим интелигентни, научно-обосновани стратегии за „изграждане, деконструкция, реконструкция,“ на човешкото тяло и душа. Ще очертаем подходи за намаляване на вредите, с основна цел да дадем шанс на хората да устоят на опасността от тези скрити пандемии, които са психогенни.

Рубенс Кигнел има докторска степен от Университета в Болоня, Италия. Той е психотерапевт, и международен преподавател по Биодинамична Психология и Биосистематика, както и гост-лектор в университета в Сао Паоло, Бразилия.  Той преподава своя метод в множество държави в Европа, Северна и Южна Америка, както и в Бразилия и Япония. Заедно с Маурицио Ступиджа той е съосновател на Биоинтегралния Институт по Телесна Психотерапия в Токио. 

Кое е най-важното за хората?

Много ясно, някой може да каже, че най-важното нещо за човека е „другият“. Само чрез другия започва да се формира идентичността: наличието на петте сетива и на тялото на майката или на този, който ни обгрижва, докато растем. Идентичността на бебето се формира от взаимодействието с другия човек, с външната среда, с природата, с вселената. Без тези отношения идентичността страда или може би изобщо не се формира. Следователно идентичността е социално, политическо и екзистенциално качество. На тази конференция ще споделя последствията от формирането на идентичностите на психо-телесно социално ниво, както и възможните и невъзможните трансформации.

Христина Богданова е Неорайхиански аналитичен телесен психотерапевт, завършила четиригодишна специализация в Института по Неорайхианска аналитична психотерапия (ИНАП), с частна практика в София – индивидуална и групова. Академичната ѝ подготовка включва бакалавърска степен по журналистика и масови комуникации и магистърска по психология и психопатология на развитието. Сертифициран водещ е на тренинги и супервизор в ИНАП. Завършила е и тригодишна специализация по Somatic Experiencing. Редовен член е на Българското неорайхианско психотерапевтично дружество (БНПД), както и индивидуален член на Европейската асоциация по телесна психотерапия (EABP). Заместник главен редактор е на световното списание за психотелесна терапия International Body Psychotherapy Journal (IBPJ). 

Идентичността ни във времена на постоянна промяна – конструиране, деконструиране и реконструиране на организмичността

Българите сме една от най-старите нации на нашия континент и цялата ни история е низ от събития, заради които ние живеем и се развиваме в контекста на постоянна промяна. И въпреки кризите и предизвикателствата, през които преминаваме като народ, успяваме да съхраним своята идентичност като българи със свои език и писменост, съхранени и живи и днес ритуали и обичаи, самобитни традиционна култура и духовност, широко познание за света и вяра в невидимото. По пътя си деконструираме ненужното,  реконструираме полезното, за да конструираме себе си в своята цялост по здрав и устойчив начин, което ще рече автономни, но и свързани с останалите народи. Защото здравето, удовлетвореността и добруването ни е в онази пресечна точка, където можем да бъдем осъзнати едновременно за своята автономност и цялостност и своята свързаност и принадлежност.

Но както в национален, така и в индивидуален аспект идентичността е динамична в своята същност и отразява начина, по който познаваме и възприемаме себе си в контекста на случващото ни се и във взаимодействието с другите и света. Предизвикателствата, стресът, травмите, несигурността, всички те неизбежна част от живота, изискват от нас като човеци постоянно да се адаптираме. Тези адаптивни стратегии често са всъщност деконструкция на аспекти и черти от нашата човешка същност. Хората се отличаваме от останалите живи същества по способността си да се свързваме със себе си и другите през любовта. А някои във фазата на деконструкция вървят срещу живота, когато не зачитат, нараняват, насилват, убиват. Когато се превръщат в бронирана версия на себе си. Когато се заклещват в собствените си ригидни граници или пък въобще се отказват от това да имат граници. Когато се стеснят до мислите си и се лишат от тялото си. Когато са обладани от властова невроза. Когато нормата е да бъдат някъде в спектъра между хомо невротикус и хомо травматикус.

И стигаме до въпросите какво означава днес да е човек човекът, какви искаме да бъдем и накъде избираме да вървим като човеци. През призмата на неорайхианската аналитична телесна психотерапия реконструиране на човешката ни идентичност е възможно през откриването и разширяването на хуманността – както към себе си, така и към другия – превръщайки се в хомо хуманикус. Деконструирането на бронята, възстановяването на пластичността на границите, свързването с потребностите и преоткриването на удоволствието от тяхното удовлетворяване, преминавайки през здравите движения (модели на поведения), опознаването и съответното и адекватно изразяване на емоции и чувства, приемането на собствената и чуждата уникалност са все стъпки в реконструирането на организмичността (жизнената енергия). И на нашата зряла човешка идентичност като вселена от черти, качества, умения, познания, разбирания и преживявания, която е възможна, когато е в хармонична свързаност с другите и света.

Проф. Д-р Румяна Ценкова е основател и ръководител на катедрата по аквафотомика към Университета в Кобе, асоцииран професор в Медицинския факултет на Университета в Кейо, Япония и президент на Международното дружество по аквафотомика.

Основател е на Мултидисциплинарната интегративна платформа за наука и технологии по аквафотомика като в момента работи върху разработването и разпространението на аквафотомиката в различни области. От април 2021 г. е ръководител на новосъздадения Изследователски отдел по аквафотомика към Висшето училище по селскостопански науки в Университета в Кобе, Япония.

Взаимодействието вода - светлина за по-добро разбиране на живота

Аквафотомиката е нова интегративна платформа за наука и технологии, представена през 2005 г. Основната новост в тази област е поставянето на фокуса върху водата като допълнение към другите молекули в биологичните или водните системи. Водата е чувствителна към всяка промяна в системата – външна или вътрешна. Тя е интегративен сензор, колективно огледало. Молекулярната й структура, разкрита чрез взаимодействието й със светлината като многоизмерен електромагнитен спектър на всички честоти, се превръща в източник на информация за състоянието на системата. Тъй като спектралният модел на водата в NIR региона (Близката инфрачервена спектроскопия) може да бъде измерван и наблюдаван неинвазивно, той открива огромната възможност да бъде използван като многоизмерен биомаркер за различни цели на био-измерванията, био-мониторинга и био-диагностиката.

Водната молекулярна система в тялото наподобява квантов компютър. Знанията и информацията за водата ще ни дадат разбирането защо извършването на малки промени е ключ към добрата адаптивност. Защо молекулярната структура на водата е силно свързана с нашето здраве, стареене и т.н. Можем да успеем да диагностицираме и разберем нашите психосоматични връзки, да наблюдаваме как водата реагира на условията, в които сме и да отговорим на различни въпроси без отговор, през призмата на взаимодействието „вода – светлина“. 

Председател на 18-тият Международен Конгрес на EABP.
Мадлен Алгафари е психолог, психотерапевт, писател и театрален режисьор. Завършва магистратура по психология към СУ „Св. Климент Охридски” през 1991 г. и следдипломна специализация по Неорайхианска аналитична психотерапия през 1998 г. в Лугано, Швейцария. Талантлив писател, тя е автор на 13 бестселъра. От 2018 до 2022 г. е главен редактор на International Body Psychotherapy Journal. Член е на Съюза на учените в България, Българската асоциация по психотерапия, Европейската асоциация по телесна психотерапия, почетен член на Американската асоциация по телесна психотерапия и член на борда на директорите на Българския институт за неорайхианска аналитична психотерапия

Асоц. Проф. Мариана Тодорова е футурист и изследовател в областта на бъдещето и стратегическото планиране. Също така е визионер, стратег, консултант и автор на книги. Има специализации по лидерство в Харвардския университет, Училището по управление на Джон Кенеди, в Международната програма за лидерство (IVLP) към Държавния департамент на САЩ и в Китайската академия за управление. Била е член на Парламента, съветник на Президента на Република България и професор в Българската академия на науките. Тя е и член на Специалния междуправителствен комитет за създаване на препоръки за етиката на изкуствения интелект към ЮНЕСКО и е част от Работната група за предвиждане на възникващи в момента и възможни бъдещи предизвикателства към кибер-сигурността, свързана с изкуствения интелект към Европейската агенция по кибер-безопасност (ENISA).

През 2019 г. заедно с Теодор Гордън издава книгата: „Бъдещи изследвания и анализ на това, което не се случи. Семената на бъдещето”. През 2020 г. излиза втората ѝ книга на български език: „Изкуствен интелект. Кратка история на развитието му и етични аспекти”.

Д-р Мариана Тодорова разработва платформа, основана на блокчейн-технологията за въвеждане на течна демокрация.

(Новата) човешка идентичност в контекста на дигитализацията, роботиката изкуствения интелект и новата геополитическа реалност.

Разговор между Мадлен Алгафари и д-р Марияна Тодорова

В обозримото и по-далечното бъдеще човешката идентичност все повече ще се изгражда около новитеконцепции за „дигитализация“, „цифрови близнаци“ и „изкуствения интелект“. Това ще се случи чрез трансформацията на медицината и със силата на синтетичната биология, добита от синергията между новите технологии, които пряко ще повлияят и променят хората в посока на идеите на трансхуманизма. Друг основен начин ще бъде чрез съзнателното или несъзнателното създаване и (само)изграждане на нови дигитални идентичности.

За разлика от този феномен на технологичния абсолютизъм, като противодействие ще възникват все повече вълни на нео-консерватизъм, които ще се опитват да реконструират Човека от предмодерните или постмодерните общества. Всички тези версии на самоличността ще бъдат едновременни и валидни.